Барабаните, и като цяло перкусионните музикални инструменти, са част от ежедневието на хората още от древни времена. Перкусиите намират място в човешките сърца още около 6000 г. пр.н.е, но за разлика от постоянството им в живота на човека, функцията им често се мени.

Барабаните, както ги познаваме днес, се състоят от мембрана (кожа) опъната върху отворен цилиндър и звукът се възпроизвежда като се удря по кожата с ръце или палки. Инструментът най-често се изработва от дърво, метал и множество синтетични материали, като фибростъкло и акрил и също така се среща в различни форми и размери. Следователно, различните барабани, звучат по различен начин. Звукът може да бъде повлиян от дебелината и качеството на материала използван за изработката им.

Но, барабаните, които ние приемаме за даденост днес, не са се появили с магическа пръчка. На човечеството му отнело около 8 хилядолетия перкусионна еволюция, за да достигне днешното си ниво на развитите.

Представете си…

Древни времена. Без компютри, без телефони, без музикални инструменти. В Китай 5500 пр.н.е. е открит нов музикален инструмент – барабан изработен от алигаторска кожа. Поне това се разказва в  първите открити записки, които споменават наличието на барабани.

По-късно през 3000 г. пр.н.е. във Виетнам се появяват барабани изработени от бронз, а две хилядолетия по-късно в Шри Ланка, хората вече използват инструмента стратегически – като комуникационно средство за далечни разстояния. Междувременно в Перу населението използва барабани конструирани от дърво, с които извършвали ритуали и религиозни церемонии.

Но не само функцията на древния музикален инструмент се променя. Броят на хората, които свирят на комплект барабани също спаднал. Докато в днешно време един барабанист може сам да прави чудеса, преди време е било прието няколко човека да свирят на един комплект барабани. Например, бас барабанът бил свирен от един човек, докато чинелът и соло барабанът били работа на друг. Това се доказало скъпо и недомислено и следващия истински голям напредък идва с появата на педала за барабан.

Модерният комплект барабани се повлиява и от въздействието на маршовите групи и джаз ерата. До 1930 година се правят голямо количество експерименти, които целят да максимизират функциите на комплект барабани. Тази е и годината, когато се приема за стандарт комплект барабани да съдържа един бас барабан, соло, окачен том и флор том.

От Азия до Япония, през Средния Изток и  Африка до Европа, по времето на ренесанса барабаните, най-накрая, покоряват сърцата и на европейското общество. Сега можем да ги чуем като част от фолклорна, маршова, рок, метъл, джаз и поп музика.

На фона на разнообразните стилове, които са характерни за барабаните, рок енд рол-ът се набива на очи. Когато стилът навлиза през 40-те и 50-те предвещава нова ера в музиката. Музикантите започват да експериментират с инструментите си и след откритието на Ludwig & Ludwig Co. – педал за барабан  – барабанистите се присъединяват към китаристите и излизат на преден план в състава на рок групите. Стандартният комплект барабани започва да се видоизменя и барабанистите започват да експериментират не само с музиката, която създават но и с външния вид и броя на барабаните в комплекта им. През тези времена се изявяват и едни от най-добрите барабанисти, които светът познава – Джон Дензмур, Кийт Муун, Мич Мичъл, Ринго Стар и други.