Пианото може да е черно-бяло в повечето случаи, но историята на произхода му е далеч по-цветна. Чувственият инструмент е един от тези, които предизвикват безброй дискусии около особата си. Ще ви дам пример:

Наскоро в един разговор споменах пианото, във връзка с това, че инструмента е от семейството на перкусиите. Коментарът ми бе посрещнат с недоволство от събеседничката ми, която констатира, че пианото не било перкусия, а струнен инструмент. Дотук добре. В интерес на истината, и двете бяхме прави. Но широко разпространено е друго заблуждение – а именно, че пианото е клавирен инструмент. Откъде идва цялата тази “пианотоха”? За целта, ще трябва да се спуснем по алеята на времето и да разнищим случая.

Всичко започнало през далечния XIв, когато в Средния Изток бил създаден инструмент наречен дулцимер. По структурата си пианото, много прилича на въпросният инструмент, поради факта, че те функционират на един и същ принцип. Дулцимера представлява плитка, затворена кутия с опънати струни върху нея, подобна на цитрата. За да се възпроизведе звук, обаче, се използва чукче, с което се удрят струните. Това директно изстрелва дулцимера, към позицията на първият предшественик на пианото,  а самото пиано към групата на перкусиите.

Друга теория, която е добре известна е, че пианото произлиза от органа. Органът е инструмент, при който звукът произлиза от въздушни струи, който преминава през тръби за да се възпроизведе звукът, който чуваме. По тази си прилика с органа, пианото умно заблуждава, че е клавирен инструмент, но всъщност не е.

Може да се каже, че подобрена версия на органа е клавикордът. Клавикордът е създаден през XIVв. и функционира по следния начин – действието на упражняване на натиск върху клавиша, изпраща малки остриета, наречени “тангенти” да издърпат бронзовите струни, чиято вибрация, съответно се превръща в звук. По-късно през 1500-та година, в Италия, бил изобретен харпсикордът, който функционирал подобно на клавикорда. При тези инструменти, обаче, главният недостатък бил, че музикантът нямал контрол върху силата на звука, който издавал. След като пианото, произлиза от горе-посочените инструменти, то често се класифицира като част от семейството на струнните такива.

Пианото, както ние го познаваме, било изобретено през 1709 година, в ателието на търговец на харпсикорди – Бартоломео ди Франческо Кристофори. Той, отегчен от факта, че музикантите не могли да изразят емоцията си, поради липсата на контрол върху силата на звука на тези инструменти, променя устройството им. Той заменя действието на издърпване на струната, с това на удряне на струната с чукче. Първото наименование на пианото се превеждало буквално като "clavicembalo col piano e forte" –“харпсикорд, който може да свири тихо и шумно”. По-късно от името останало само “пиано форте”, а с времето тенденцията на името да се скъсява продължила и сега го наричаме само “пиано”. И тук получаваме отговор на това, какъв инструмент е пианото. То е перкусия, защото въпреки, че чуваме вибрацията на струната, звукът е породен от удара на чукчето върху струната, а не от нейното издърпване. Казвайки всичко това, не е изключено да прочетете, че пианото е струнен инструмент.  

Ако сравним днешните акустични пиана, като изключим тези, които са достатъчно “умни” да свирят сами, с тези на Бартоломео ди Франческо Кристофори, ще видим, че разлика в устройството им почти няма. Разбира се, хората така и не предали репутацията си на иноватори, и макар и да няма големи разлики между пианото от XVIIIв. и пианото от XXIв. в нашето хилядолетие вече съществуват пиана, които и най-иновативният мозък, за времето си, не би могъл да изобрети – пианата с безброй функции.

Дигиталните пиана не бива да бъдат обърквани със синтезаторите. Те възпроизвеждат почти идентични звучи с това на акустичното пиано и в зависимост от пианото предлагат и много различни звуци на значително по-добра цена.

Тук си задаваме следния въпрос. Ако акустичното пиано се определя като струнен и ударен инструмент, как в такъв случай се определя дигиталното пиано, което е базирано на софтуер?