Какво представлява системата "Флойд Роуз" и за какво се използва?

Електрическата китара може да бъде с фиксиран бридж (мост) или с плаващ бридж (floating tremolo). Това може да бъде друга марка система или въпросната "Флойд Роуз". Системата заключва струните и от двете страни на китарата, като я предпазват от разстройване при свиренето или при създаването на ефект на разклащане на струната, още познат като тремоло / вибрато. 

Репетиции, мотивация и създаване на системата

Както повечето брилянтни идеи, включително и създаването на първата машина за струни (прочетете за нея тук), и системата “Флойд Роуз” била създадена от мотивиран музикант, който не можел да намери това което търси.

Всъщност първият вграден тремоло ефект се появява на пазара през 50-те и е изобретен от “Fender”. Идеята за създаване на системата “Флойд Роуз” започва, когато един слънчев ден през 1977 музикантът Флойд Роуз свири на своя 57’ Fender Strat, опитвайки се да възпроизведе желания тремоло ефект, вдъхновен от любимите си изпълнители – Джими Хендрикс и Ричи Блекмор, когато при по-екстремно ползване китарата му за пореден път се разстройва и той взима спонтанното решение, че ще направи заключваща се система за собствената си китара. Залавяйки се за работа, той хваща бижутерските си инструменти и успява. Успява толкова добре, че през 1979 година официално патентова изобретението си, което се превръща в световен хит – първо сред големите китаристи като Еди Ван Хален, като се прилага само на по-скъпи модели китари. Но изобретението има огромен успех и не минава много време преди всички китаристи да полудеят по “Флойд Роуз” системата. Тя все още е популярна сред всички нива китаристи и е една от най-продаваните тремоло системи в индустрията. Сега има и други марки, от които може да се избира, но тя остава в историята като първата двойна заключваща се тремоло система.

“Флойд Роуз”, рок идоли и начинаещи китаристи

 Вдъхновението е нож с две остриета. Хората, в каквато и да е професия или хоби, често се вдъхновяваме от работата на някой друг. И то не просто някой, а от най-добрите в индустрията. Така е и при музикантите. От една гледна точка – да невероятно е, че звуците на някой от идолите ни биха ни подтикнали да се захванем с музикален инструмент, но от друга гледна точка, това което ни е вдъхновило е доста далеч от нашето ниво и ако нямаме търпение, често може да има обезкуражаващ ефект. 

Това, което често виждаме в нашата работа е вълнението на начинаещи музиканти, които са безкрайно мотивирани да свирят като Джими Хендрикс ( както и в случая на Флойд Роуз ) или Еди Ван Хален. Често се случва млади музиканти да идват при нас и да закупуват скъпи китари с “Флойд Роуз” система, защото искат да вървят по стъпките на идолите си, в което няма нищо лошо. Даже е напълно нормално. Не казваме, че никой начинаещ китарист не може да се справи със системата – има и много които успяват – но в повечето случаи тя е допълнително затруднение. След кратко време младежите се връщат в магазина и връщат китарите, защото не могат да се справят с тях.

Всички начинания са трудни. Ако за пръв път си купувате китара – не се затруднявайте допълнително. Има време за всичко. С редовни репетиции, бързо ще стигнете до момента, в който ще сте готови не само за тремоло системи, но и за много други ефекти, които ще ви отворят още креативни вратички. Но нашият съвет е – наслаждавайте се на всеки процес. Никой не се ражда научен. Все пак даже Джими Хендрикс е започнал да се учи на укулеле с една струна (прочетете историята тук) , а не с китара с “Флойд Роуз” система…