Моцарт. Бетовен. Бах. Лист. Чайковски… Списъкът продължава и продължава. Тези музикални гении са безпогрешно разпознавани поименно дори и от хора, които никога не са се интересували от класическа музика и повечето от нас, дори несъзнателно, в един или друг момент сме се наслаждавали на техните музикални произведения. Не е учудващо, че всички те са мъже. И не, не мислим, че жените не са били толкова талантливи. Просто времената са били такива. Жените композитори били смятали за аутсайдери, но пак са били късметлийки, ако стигнат до този момент. И въпреки всички трудности, такива е имало. Забелязва се, че повечето жени композитори през миналото хилядолетие са имали възможност да следват музикалната си мечта, благодарение на влиятелни роднини или познати, които им предоставили тази възможност. Започваме с...

Клара Вик (още позната, като Клара Шуман; 1819 – 1896) 

Клара Шуман била родена на 13 септември 1819 година в Лайпциг. Тя започва да свири на пиано на 5 годишна възраст, благодарение на баща и, който бил учител по пиано. Клара Шуман е вероятно най-талантливата и известна композиторка от епохата на Романтизма. Тя е била истински феномен и много известна личност за времето си. Само на 13 години, Клара започва да свири по памет. Тя е една от първите, които започват тази практика, след което за повечето пианисти това се превръща в стандарт. През 1837 година заминава за Виена, където изпълнява серия от концерти. Феноменален бил не само таланта на композиторката, но и самият факт, че пътува и изпълнява концерти. Освен кариерата си, като пианистка, тя композира свои собствени творби, които изпълнява на концертите си. Факт е, че за времето си това било изключително рядко явление, дори и при мъжете композитори. На 20 годишна възраст, тя се жени за Робърт Шуман, въпреки силната опозиция на баща си. И въпреки че, когато тя се жени за него, Клара вече е известна и носи хляба вкъщи, слухове се носят, че всъщност той композира творбите ѝ. Клара Шуман е музикален гений, който винаги останал в сянката на други двама велики композитори – Робърт Шуман и Йоханес Брамс, който също бил влюбен в нея. Говори се, че съпругът и настоявал тя да спре да композира, което накрая тя прави – приключва с кариерата си на композитор, когато е само на 36 години. Тази година се навършват 200 години от раждането на Клара Шуман. Ето и една от най-известните ѝ композиции:

Clara Schumann – Trio Fur Violine  

Етел Смит (1858 – 1944) 

Етел Смит е английска композиторка, която била родена във военно семейство, откъдето вероятно наследила и борбения си дух. Тя успява да последва мечтата си и да запише да учи в консерваторията в Лайпциг, въпреки липсата на подкрепа от страна на баща ѝ. Там тя среща композитори, като Чайковски, Клара Шуман и Брамс. През 1910 година става една от водещите суфражетки във Великобритания, като се бори за правото на жените да гласуват. Нейната творба “Маршът на жената” се превръща в официален химн на женското движение и в една от най-известните и творби. Като всеки друг човек (мъж или жена), който се опълчва срещу системата, тя бива затворена за  2 месеца в женски затвор “Холоуей”, където не губи време а продължава да вдъхновява другите затворени суфражетки. Кондукторът Томас Бийкман разказва, че когато посетил Етел в затвора, видял как суфражетките пели химна и марширували на двора, докато Етел била надвесена над прозорец, гледащ към тях и ги дирижирала с четка за зъби. По-късно през 1922 година, Етел Смит става първата жена-композитор, отличена с ордена “дама”.  

Ethel Smyth – Mass in D

 Фани Менделсон (1805 – 1847) 

Фани Менделсон е родена на 14 ноември 1805 година. Заедно с брат и Феликс Менделсон, били предоставени с музикално обучение от същите учители, но разликата била в това, че баща им подкрепял обучението на Феликс и “толерирал” обучението на Фани. През 1820 година в писмо до Фани, той казва: “Музиката вероятно ще стане професия за Феликс, но за теб може и трябва да бъде само декорация.” Фани оставя след себе си повече от 460 музикални творби. Много от тях са написани под формата “Песни без думи”, жанр за който заслугата по-късно се приписва на брат ѝ. През 2010 става ясно, че една от творбите на Феликс, която датира от 1970 година, всъщност била написана от Фани и за първи път е изпълнена под нейно име на 8 март 2017 година. Това не е първата музикална творба, която Фани композира и представя на света, под името на брат си. Говори се, че и други от нейните композиции били публикувани под името на Феликс Менделсон. Това довело Феликс до неприятна ситуация в двора на кралица Виктория, когато кралицата му казала, че ще изпее любимата ѝ негова творба – Italien’, при което Феликс признал, че всъщност това е композиция на сестра му Фани. 

Fanny Hensel – Overture

Елизабет Жаке дьо ла Гер (1665 – 1729) 

Елизабет Жаке дьо ла Гер била родена в семейство на майстори. Баща и изработвал харпсикорди, което помогнало тя да бъде приета в кралския двор на Луи XIV. Още като дете тя е разпозната, като феномен и на 15 годишна възраст започва музикалното си обучение с любимата любовница на краля Мадам дьо Монтеспан. Позицията ѝ била много несигурна и когато написва първата си опера, която е също така и първата опера във Франция, написана от жена, Мадам дьо Монтеспан е заменена с друга любовница, която има много по-консервативни нрави. Под новото влияние операта на Елизабет Жаке дьо ла Гер има кратък живот – тя е поставена само 5 или 6 пъти в Париж. Въпреки това, нейният талант не останал незабелязан за времето си. Тя била от малкото жени композиторки, която била разпозната за заслугите си приживе. След себе си оставя много музикални произведения в различни жанрове – триа, пасторали, сонати, кантати, музикални трагедии, балети и първата опера във Франция, написана от жена „Кефал и Прокрида“. 

Elizabeth–Claude Jacquet de la Guerre – Aria from a cantata

Мариана Мартинес (1744 – 1812)

Годината е 1744. Във Виена се ражда един изключителен музикален талант, а уроци и преподава самият Йозеф Хайдн. По-късно се записва да учи в Филхармоничната академия в Болоня и се задълбочава в италианския стил, който на времето бил изключително модерен. Историкът Чарлс Бърни я описва като “добре облечена и изключително елегантна” и споменава, че музикалното и изпълнение, на което станал свидетел, надминало всичко, което му било заръчано да очаква. 

Martinez – Piano Sonata No.3 in A Major

Това са само няколко имена, които заслужават да бъдат запомнени за тяхното музикално наследство. Никога няма да знаем, колко невероятна музика е могла да бъде създадена и по какъв път е щяла да поеме класическата музика, ако жените имаха по-силно влияние. Дали е щяла да звучи, както сега или да поеме по друга пътечка… Не знаем. Но знаем, че е важно оттук нататък таланта и майсторството да бъдат приоритет, а различията ни да останат на заден план.